Дял от философията, който изучава източниците, формите и методите на научното познание; теория на познанието.

гносеоло̀гия
ж., само ед. Спец. Теоретично учение за познанието. // прил. гносеологѝчен, гносеологѝчна, гносеологѝчно, мн. гносеологѝчни. // прил. гносеологѝчески, гносеологѝческа, гносеологѝческо, мн. гносеологѝчески.