Значение на безпокоя

безпокоя̀
безпокоѝш, мин. св. безпокоѝх, мин. прич. безпокоѝл, несв.; кого.
1. Нарушавам спокойствието или работата; преча. Не желая да ме безпокоят, докато работя.
2. Причинявам тревога, грижи. Твоето поведение ме безпокои. – безпокоя се. За кого/за какво. Тревожа се. Безпокоя се за него.