Значение на беля

бѐля
бѐлиш, мин. св. бѐлих и белѝх, мин. прич. бѐлил и белѝл, несв.; какво. Остар. Правя да стане бял; избелвам. бѐлиш, мин. св. бѐлих и белѝх, мин. прич. бѐлил и белѝл, несв.; какво. Очиствам от външната обвивка (кожа, кора, черупка, люспа и под.). Беля царевица. Беля ябълка. – беля се. Лющя се. мн. белѝ, ж. Пакост, злина; неприятност, беда.