Значение на благодат

благода̀т
благодатта̀, само ед., ж. Изобилие от природни блага, полезни за човека или с благотворно въздействие върху него. Есенно време тук е благодат. Водата е истинска благодат. // прил. благода̀тен, благода̀тна, благода̀тно, мн. благода̀тни. Благодатна почва. Благодатен дъжд.