Значение на бон
бон
бо̀нът, бо̀на, мн. бо̀нове, (два) бо̀на, м.
1. Спец. В банковото дело – книжен знак на определена стойност, който дава право на притежателя в даден срок да получи пари или стока. Поименни бонове. Съкровищни бонове.
2. Остар. Разг. Хиляда лева, хилядарка.