Значение на броя

броя̀
броѝш, мин. св. броѝх, мин. прич. броѝл, несв.
1. Изреждам числата в последователен ред. Мога да броя до сто.
2. Какво/кого. Определям количеството единици в една съвкупност. Сядаше и броеше парите си. Дълго брои овцете, но една все не му излизаше.
3. Имам, съдържам, наброявам. Селото брои към сто къщи.
4. Разг. Плащам в брой. Ще ми броиш сто хиляди и е твоя.
5. Разг. Кого/какво, за какво. Определям, приемам, смятам. Той изобщо не ме брои за човек. – броя се. За какъв/за какво. Самоопределям се, смятам се. И той се брои за писател! • Броим се на пръсти. Разг. Малко сме. На пръсти се броят хубавите ресторанти тук. • Броят ми се ребрата. Разг. Много съм слаб. Каква работа чакаш от него, не виждаш ли, че му се броят ребрата.