Значение на врата

врата̀
мн. вратѝ, ж.
1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена, ограда, през който се влиза и излиза.
2. Самият отвор в стена, ограда. Не стой на вратата, влез!
3. Спец. В някои спортни игри (футбол, хандбал, хокей) – вертикална рамка, разположена на тясната страна на игрището, където се вкарва топката. // същ. умал. вратѝчка, мн. вратѝчки, ж. • Влизам/вляза през задната врата. Разг. Постигам нещо по нечестен начин. • Посочвам/посоча вратата (на някого). Разг. Изгонвам, пъдя. • При закрити врата/врати. За съдебно дело, съвещание, заседание – без да се допускат външни лица. • Намирам/търся вратичка. Намирам/търся начин да постигна, каквото искам, като заобиколя установения ред.