Значение на димя

димя̀
димѝш, мин. св. димя̀х, мин. прич. димя̀л, несв.
1. Изпускам, отделям дим. Комините димят. Огнището дими.
2. За човек – пуша. По цял ден дими с лулата си.
3. Прен. За течност – изпускам пара поради висока температура. Супата още димеше.