Значение на зен

Една от школите на будизма; съсредоточено състояние или медитация. Възниква в Китай (6-7 в.), разпространява се в Япония (12-13 в.) и в други страни. За зен са характерни прагматизация на философските основи на учението, стремеж към ирационализъм и мистика. В средата на 20 в. придобива популярност сред интелигенцията в Западна Европа, САЩ, Канада.