Значение на злато

зла̀то
ср., само ед.
1. Скъпоценен метал с жълт цвят и силен блясък, употребяван като мярка за ценност и в скъпоценни изделия. В тази планина има злато. Пръстен от злато.
2. Пари и предмети от този метал, взети заедно. Той има злато. Ръцете ѝ са отрупани със злато. Отборът получи златото на първенството.
3. Златна или позлатена нишка. Обшит със злато.
4. Прен. Разг. За човек или предмет – благороден, добър, хубав, ценен. Този човек е злато. Той е злато лекар. Къщата му е злато. - Първа съставна част на думи, означаваща като злато, от злато, злато, напр. златокрил, златолюспест, златорог, златоносен, златодобивен.