Значение на игла

игла̀
мн. иглѝ, ж.
1. Тънка метална пръчица със заострен връх и ухо за вдяване в другия край, която се използва за шиене. Машинна игла. Хирургическа игла.
2. Всеки предмет с подобна форма, заострен в единия край. Игла за инжекции. Игли за плетене. Грамофонна игла. Игли на таралеж. // същ. умал. иглѝчка, мн. иглѝчки, ж. Борови иглички. // прил. ѝглен, ѝглена, ѝглено, мн. ѝглени. • Безопасна игла. Игла за захващане с място за прибиране на острия връх. • От игла до конец. Разг. От край до край; подробно. • Седя като на игли. Разг. Неспокоен съм, в очакване съм.