Значение на императив

императѝв
мн. императѝви, (два) императѝва, м.
1. Категорично искане, заповед. Работи само с императиви.
2. Спец. Само ед. В граматиката – повелително наклонение. Глаголът е в императив. // прил. императѝвен, императѝвна, императѝвно, мн. императѝвни.