Значение на котка

ко̀тка
мн. ко̀тки, ж.
1. Домашен бозайник с вид на малък тигър и с инстинкт да лови мишки. Котката мяука. Котката ближе козината си.
2. Прен. Приспособления с железни шипове за катерене по електрически стълбове, по стръмни места. Надявам котките на краката си. // прил. ко̀тешки, ко̀тешка, ко̀тешко, мн. ко̀тешки. Котешка опашка. Котешки стъпки. Котешки очи. • Минава/мине ми котка път. Срещам спънка в някаква работа. • Като куче и котка (се разбират). Никак не се разбират, карат се.