Значение на кумир
кумѝр
мн. кумѝри, (два) кумѝра, м.
1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол.
2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и подражание. Певецът става кумир на хиляди младежи. Моят кумир се срути.
кумѝр
мн. кумѝри, (два) кумѝра, м.
1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол.
2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и подражание. Певецът става кумир на хиляди младежи. Моят кумир се срути.
Речникът разполага с 32469 термина и с 33385 описания.
Последното добавено описание е на терминът "гарез".