Значение на пеня

пѐня
пѐниш, мин. св. пѐних и пенѝх, мин. прич. пѐнил и пенѝл, несв.; какво. Правя да стане на пяна. Вятърът пенеше вълните. – пеня се. 1. Ставам на пяна. Сапунът се пени в меки води.
2. Прен. Разг. Ядосвам се много. • Пениш се, не пениш се, ще те ям. Ще извърша нещо, колкото и да не ми е приятно, защото сам съм го искал.