Значение на причина
причѝна
мн. причѝни, ж.
1. Явление, което обуславя възникването на друго явление. Изяснявам причините за пожара.
2. Основание, предлог за действие. Имам уважителна причина. Няма причина. // прил. причѝнен, причѝнна, причѝнно, мн. причѝнни. Причинна зависимост. • По причина на (някого или нещо). Вследствие на, поради; по вина на някого или нещо. И всичко това е по причина на Вашето необективно отношение.