Значение на сияя

сия̀я
сия̀еш, мин. св. сия̀х, мин. прич. сия̀л, несв.
1. Излъчвам ярка светлина или блестя с отразена светлина. Слънцето сияе. Прозорците сияят от чистота.
2. Прен. Външният ми вид изразява силни положителни чувства – радост, любов, възхищение и др. Лицето ѝ сияеше от обич.
3. Прен. Изпъквам, силно се отличавам от другите. Тя сияе сред момите със своята красота.