Значение на споря

спо̀ря
спо̀риш, мин. св. спо̀рих и спорѝх, мин. прич. спо̀рил и спорѝл, несв. Водя спор; полемизирам, диспутирам, препирам се. Той обича да спори. спорѝш, мин. св. спорѝх, мин. прич. спорѝл, несв.
1. Разг. Само в трето лице. Давам добри резултати, богата реколта. Ябълките спорят тази есен.
2. Диал. Само в трето лице. Бързо се изчерпвам, свършвам. Трябва да купим още сирене – днес на обяд спореше. • Спори/спорят ми (ти, му, ѝ, ни, ви, им). Върви ми, успявам да се справя бързо и леко, напредвам в начинание, дейност. Днес работата никак не ми спори.