Значение на степен

стѐпен
степента̀, мн. стѐпени, ж.
1. Стъпало, сравнителна величина, етап в развитието. Висока степен. Сравнително голяма степен. Качествено нова степен.
2. Служебно положение в йерархията; звание, чин, ранг, титла. Бакалавърска степен. Научна степен.
3. Почетна разновидност в зависимост от заслугите; разред. Орден първа степен. Старши научен сътрудник първа степен.
4. Спец. В математиката – числова величина, която се получава при умножение на едно число само по себе си веднъж или неколкократно. Повдигам на втора степен.
5. Спец. В граматиката – граматична категория на прилагателни имена и наречия със значение за неравенство в интензивността на признака между сравняваните предмети. Сравнителна степен. Превъзходна степен. // прил. стѐпенен, стѐпенна, стѐпенно, мн. стѐпенни. Степенна разлика. • На ента степен. Разг. Многократно, безкрайно.