Значение на то

то
вин. нѐго, крат. го, дат. остар. нѐму, крат. му, лично мест.
1. За заместване на лице или предмет от среден род, за които се говори. Човекът се приближи до детето и отново се опита да го заговори, но то продължаваше да мълчи.
2. За заместване на съдържанието на предходно изречение; това. Що е то? Изгряло е ясно слънце. То не било ясно слънце... Казвам какво мисля по тоя въпрос. Казвам го, но не съм сигурен, че ще бъда разбран.
3. Като формален подлог при безлично сказуемо. А, то валяло!
4. Разг. Пренебр. Ирон. За заместване на лице от мъжки или женски род. Говоря ѝ като човек, ама то мълчи като риба.
5. Като част. Разг. За подчертаване или при подхващане на изказване. А бе то стана една! То бива, бива, ама... То не беше ходене, то не бяха приказки. • А/и/пък то. За усилване значението на съответния съюз. Мислех, че всичко е наред, а то – ето какво се оказа. • Ако/когато/щом – то. Като незадължителна съставка – за подчертаване или поддържане на връзката на главното изречение с подчиненото. Ако пристигнеш навреме, то ще можеш веднага да се включиш.