Значение на шум

шум
шумъ̀т, шума̀, мн. шу̀мове, (два) шу̀ма, м.
1. Нестройни звукове, издавани при движение, при далечен говор, грохот и под. От улицата се чуваше шум.
2. Спец. Звук с неопределен брой непериодични трептения.
3. Прен. Кавга, препирня. Какъв е този шум в стаята на децата?
4. Прен. Оживено обсъждане от много хора на нещо, което буди интерес. Излизането на книгата предизвика голям шум в писателските среди. • Вдигам шум. 1. Разгласявам.
2. Говоря много за себе си. • Много шум за нищо. Незаслужен интерес към нещо незначително.